—Какво ?

—Бас керет - отвреме на време, понякога, така го използваше баща ми, Стоянчо?

—И какво?

—Стояне искаш ли да отидем някъде?

—А на твоите какво ще кажеш?

—Ще ти разваляме стааарото лозе?!

—А после?!

—Ще правим ново лозе?

—Готов съм от 1979, Камене?

—Къде да отидем Стоянчо?

—Където кажеш!

—На Плиска?!

—Добре?

—На паметника 1300 години България в Шумен, ходил ли си?

—Не

—Като бях в Шумен си казвах - веднъж да се махна от този скапан град!? Като ме пратиха в Ямбол разбрах че има и по-скапани градове. И наскоро разбрах, че аз съм скапан?

—То аз като те видях, веднага разбрах, че си скапан!?

—За това те харесвам Стояне, че си честен към мен!

—Камене 1300 години България е върха, човек?

—Целия град го одумваше едно време?

—Целия ли, Камене?

—Е, поне половината!?

Мислех, че харесваш Ямбол. Така хубаво го представяш със снимките си.
:)))

вече :)

Още е.Но градът и хората са други,нови,различни от тогава.Когато ходиш в Шумен ,обърни внимание на хората.Паметникът да е повод или оправдание.

Колко други са хората. Когато бяхме там горе 2009 септември беше много весело :)