Едно от нещата  с които отраснах беше международното положение.Наред с футбола в махалата, велосипеда и  мероприятията.И често весело си спомням още  тогава някой беше казал.Българинът най-добре знае какво се случва в Австралия, по-малко знае какво става в Румъния още по-малко какво става в родния му край и най-малко какво се случва в семейството му.То това да разбираш нещата в които си пряк участник вероятно е най-трудно, но ето хрумна ми тема за размисъл.Да започнем тогава с по-лесното да се опитаме да научим нещо за съседите.За Гърция Македония Румъния Сърбия и Турция.Вярно че се отвориха границите и румънци идват на море ние ходим на дъмпингови почивки в Турция и Гърция,някои мои познати Охрид на махала го обърнаха, е Сърбия остава негде доле южно както се пее в една моя любима сръбска песен. Нещата по този въпрос пак са оставени май само в ръцете на т.нар. управляващи а те още само мероприятия ги тресат.Онзи ден бях в Никопол – румънския ферибот чака самотен на брега.А Никопол чака някой да наруши самотата му, аз даже и чакащи не видях.А през това време Дунав величествено си тече.Миналата година ходихме на с.Резово.Много ми харесва това място, още 2007 г. се говореше за морска връзка между България и Турция местните с надежда чакаха.Все още нищо няма – мероприятие е било.А до Сърбия се стига по какъв път леле майко.А как може да опознаеш съседа като се гледате само през ключалката.Категорично не бива да се чака на нашите управници и тук  гражданска инициатива  трябва.Да си ги опознаем съседите и с добро чувство да се сближим.По много и най-различни начини.Защо ли ?Много просто но според мен много важно – така ще  научим и много за себе си.И макар че аз съм последния дето все изгода търси,ще ни е от голяма полза.