Много исках да видя Истанбул (Цариград) , като българин който е учил историята на народа си пял песни в училище и в казармата за този велик град.
И идеята дойде внезапно, братовчедка ми заминаваше за Австралия със семейството си,одобрили ги австралийците по тяхна програма за емигранти.Аз мислех да ги изпратим до София, а се оказа че те летят от Истанбул, доста по-евтин е полета.
И пак от интернет форумите си харесах един два хотела в квартал Лалели и им заявих на имейла три нощувания.След около два часа ми се обадиха на GSM- a от единия хотел.И на български любезно ме попитаха за потвърждение и уточнихме.Бях направо впечатлен.Да но така се случи,че не можахме да тръгнем в планирания ден.Няколко дни по-рано като разбрах,че няма да мога да тръгна, се обадих на хотела и им обяснявам на български,че ще дойдем ден по-късно.Обаче оттам на турски ми говорят нещо питат ме на английски,немски,френски, брей чудо.И уж се разбрахме на английски.
Тръгнахме, този път бях по-спокоен,след като ходихме до Троя и лично аз насъбрал много добри впечатления от Турция.
Лесово-Хамзабейли, български митничари(ех митничари) турски митничари празната турска магистрала, която изведнъж се напълни на 70 км от Истанбул и сме там ,приближавахме 15 милионния уникален град столица на три империи.
Обърках предварително планирания си път до хотела, по погрешно упътване от едни познати които за бела се обадиха докато бяхме на Лесово.Те ходили на екскурзия с автобус.С автобуса е различно според мен, друго си е сам да се справяш с нещата.
Питахме и внимателно и подробно ни обясняваха хората( бях научил направо наляво, да броя до хиляда) берекет версин, както се казва.Изпотих се навсякъде, но най-после видях „детелината” преди хотела(GOOGLE Earth) са велики – чест и почитания.Да ама в коя от всичките улици(не си взех навигатора, че е служебен). Питам един, точно в тая улица ми сочи хотела, отиде зад колата даде знаци на колите да ме пуснат малко на заден ход, евалла – бърза и адекватна човешка реакция.На това място и паркинг?!.Имаше за 5 коли.Спирам аз, семейството вече изнервено( аз неам нерви), и тръгвам към рецепцията.Там едно ухилено до уши със сиво костюмче рецепционистче стои.Турски, английски, френски, немски, а аз му показвам на GSM –a отбелязан разговора от Турция към мен.Явно неговият (на рецепцията номер), но да започнем с нещо по-лесно – как се казвам.Димитър Бъчваров резервейшън....Но резервейшън.Написах му го същата работа – йок резервейшън.И все ухилен, а аз започвам да се плаша. Свободни стаи питам почти на ум(забравил немалкото думи които иначе знам на английски).Разбра ме веднага и вече обръща към мен калкулатора с цената, стори ми се даже (ти няма да платиш толкова) ама може само да ми се е сторило.А аз я знаех от сайта им.Две нощувания ок ок и ми дава ключ за стая – на първия етаж.Жалко казвам си – без гледка от прозореца.В този момент идват другите ѕ семейство.Момчето видимо е впечатлено като разбира, че сме заедно.Светкавично прибира ключа от стаята и ми дава друг за апартамент на последния етаж.Сочи малката ми дъщеря и казва фор ю.
Е от тук всеки го може.Разходихме се разглеждахме, влязохме тук там.Насъбрах(ме) много впечатления.Обилни закуски в хотела, в компанията на голяма българска група.
За групата да кажа ли? Надути папуняци, страх ме е да не изкалпазаним турското обслужване с гаднярското поведение на част он нас.
Два дни и половина бяхме там, а съм насъбрал впечатления да разказвам година време.
Тръгвам си с още добри впечатления от Турция и с много въпроси и въпросителни на които мисля турското общство и държава ще трябва да отговори – няма да им е лесно.
Искрено им желая успех, най-малкото дза да бъдем добри съседи.
Излизаме на магистралата задават се билет-кабинките и аз по турската кола пред мен, хоп на грешното място.И не мога да се върна зад мен вече е колона.Суетя се и се чудя, чакат ме никой не свири.Ясно само напред и после се връщам пеша за билет.Тръгвам и се изнасям внимателно в дясно, че там здраво ускоряват и с мен се изравнява камион и шофьорът ми маха...... с билет.Спираме, аз му се кланям той ми маха и потегля.
Аз лично бих направил и го правя същото.
Резервоарът е почти празен( метан има за десетина километра), но ние сме на Хамзабейли–Лесово.Вече знам нареждам се отляво, но познатият ми турски митничар маха отЛЯво, давам заден ход и ....с риск да се блъснем отдясно се набутва мазен черен джип с българска регистрация.Ех ма............карони на фурна.
