Първо искам да уточня, че съм българин и искам да бъде най-доброто за България.
А какво означава да си българин.Съвсем наскоро ми се случи да се запозная с един много интересен за мен човек.Това се случи в едно село което години наред беше населено с българи и турци почти поравно.За мен лично те не са турци, Турция я има като държава от 1923 г., а дотогава османската империя е мултиетническа държава, а такава е и Турция защото с аттатюрската революция това не може да се измени за няколко години.Но от години особено след 10 ноември мало и голямо ги нарича настойчиво така.За мен това са хора, които изповядват исляма като религия с различна етническа принадлежност, които са резултат на вековна политика на Османската империя.От освобождението ни от османско иго, нашата млада държавност не можа по ред причини да интегрира тези хора в българското общество.Така сковани в тяхната религиозна и езикова рамка се стигна до там те да изучават модерния турски език и да се самоопределят като турци.Етнически турчин, това е все едно да кажеш етнически американец според мен, но това е друга тема.
Та запознахме се разговорихме се.Бях смаян, този човек да го наречем Мехмед, който аз помислих за един неразговорлив ограничен селянин се оказа, че е завършил и работил години модерни инженерни работи в България, Белгия, Франция и накрая в голям завод в Истанбул.
Не се сдържах и го попитах какъв се чувства?Какъв какъв, ами човек се чувствам като всички, българи, турци – ми казва той.Добре де ама все пак?Чувствам се български гражданин, така каза.А в Истанбул защо не остана, настоявам аз? Не можах да възприема техния начин на мислене, ми отговори Мехмед.Дедите ми са дошли от Коня – житницата на Турция през 1913 г. (най-вероятно последни напъни на Османската империя да преселва групи хора, в случая в кърджалийско).Баща му бил ходжа, знае перфектно арабски, по настояване на баща си.Няколко пъти му звънна GSM –a все на турски пееше – така ми се стори.
Езикът значи много за човека.Езикът на който си проговорил и на който си се научил да мислиш определя огромна част от личността.В случая Мехмед е достътчно интелигентен и широко скроен и чувства,че по език вяра е близо до днешния турчин в Турция, но дотам.Не е така обаче в голяма част от българските турци.Сега по регионите където те живеят компактно възрастните и малките деца не знаят български.Децата навярно ще научат но за да се разбера със старите ми трябваше преводач.
Та така не знам колко процента гледат новините на турски по българската телевизия, но видях че почти всички от тях гледат само сателитна турска телевизия.Въпроса за мен тук е риторичен.По-скоро става въпрос на жест да има новини на турски език.Какво пречи да има – жестовете са много важни за човека. Човек на жеста както се казва.
Референдум за новините, това за мен е поредната куха, скудоумна идея на кухи и скудоумни български управници които не знаят накъде водят България пък и не ги интересува.
Аз защо се чувствам българин?Защото си обичам българския дух и история, защото каквато и кръв да тече във вените ми аз тача българските герои, обичаи и песни и език.
Възпитан съм като българин и това трудно може да се промени.Така е сигурно и за българските турци ( за мен те не са, но ако те се чувстват) трудно може да се промени.
Но да се чувстват български граждани това можем да им помогнем, даже сме длъжни ако се имаме за интелигенти българи.
За резонността на референдума за новинит...
Референдум - за или против новините на т...
