Нищо ново под слънцето.В гениалната си книга „Дванадесетте стола” Илф и Петров описват нуждата и задоволството да си купиш матрак.

В наш български вариант това е да си обособиш гараж.Вариантите са различни, от това да си „заплюеш” място пред местоживеенето, до поставянето на бетонен гараж с електрически ток.Първото най-често е свързано със съседски сръдни и крамоли, а към второто се добавя и трайно заграбване на територия.

Така или иначе придобивката си струва за много български граждани ( в смисъл живеещите в града).Въпреки съседите (абе няма да га плащам данък обществено мнение и не моа да ви мисла), въпреки това, че е незаконно ( егати държавата) много хора без да му мислят нацвъкват и без това некрасивите градски територии със своите гуано.

Получава се едно естествено преброяване на населението, което обединява себе си в едни многообразни варианти на асоциално мислене и поведение.

Различни са индивидите по образование по социален статус и по какво ли не, но главното за мен е тяхното деструктивно отношение към обществото както цяло.

Каквито и да са техните мотиви и гледни точки, за мен накрая остава това, че не им сработва главната спирачка, че АЗ съм свободен, но другите също са свободни.

И щеше да ми е много смешно, ако не е много тъжно когато именно такива хора ахкат и въздишат по цивилизованите (белите ) държави.

Ами да, това по което те основно ни превъзхождат е именно, че тамошните граждани по възпитавана с години интуиция  усещат свободата и на другите себеподобни.

Защото отдавна по ред исторически и икономически причини са заровили томахавката на гражданската война която се води във всяко общество.