Лятото на 2008 г. беше в средата и ние бяхме на море на Варвара.Един ден, приятно осолени на плажа „Силистар” и преди разходката по Ахтополските улици слязох от пътя пред моста на река Велека.И слязохме от колата.Оглеждаме се наоколо и се приближава към нас „Дядо Любен Фърчилката” – така се представи.Аз му „давах” не повече от 65 той ни каза че е на 82 години.Като се стопли времето казва тръгвам из България.И ни показва карта на изминатия маршрут.Внушителна обиколка си беше.Където му хареса спира и остава колкото иска.Комбито му беше „обзаведено” като спалня-трапезария J, направо по Фън ШуйJ.Тук даже и печелеше.Бяха го наели да превежда на германски туристи по Велека.Не усетихме времето в което ни разказваше живота си, рисува и пя на децата.Наскоро скочил с бънджи, карал картинг.Сутрин и вечер плувал по километър по реката.Дааа, знаех си че интересното започва когато „слезеш от пътя” и оставиш колата.Да не ви отегчавам казва по едно време, че тя жена ми майJ.Е може би и е в повече скептицизма.Не ни се тръгваше още но Дядо Любен беше на работа? и трябваше да  отиде да превежда на германските туристи.Купихме си третата му книга(2 лева?!) казва се „По пътя”.Подписва ни я той и аз го питам – защо по пътя.Защото пътя никога не свършва! отговаря ми той и скача към корабчето.

Есента на 2009 г. беше все още само красиваJ и  многоцветна, жена ми имаше „браншови” празник и предстоящи съкращенияL.Хайде да отидем до Русе и казвам да усетиш празника( а на мен ми се пътува ама многоJ).На нея също и се пътува ама ако може като в „Седморката на Блейк” (Джена Телепорт!).И се съгласи?!.Скочихме в колата по къс ръкав (бяхме тръгнали на кафе) ,а(аз си мислех че най-после ще видя „Демир Баба Теке”  ама това е друг въпрос), когато ми светна да не я мъча чак толкова жената.И в движение поехме към Търново.И звъни тя да се види с приятелката си от В.Търново.Тя била в Трявна и последно отидохме там.Бяха голяма компания и даже останахме да преспим.Бюджета отиде но колко хора и спомени останаха.Та сядаме насред Трявна, то целувки,то разкази, то какво ли не приятно.И разговора стига до безработица до съкращения, е то не може само весело, и настъпва униние.Но се умориха и отидоха да дремнат следобедно.Жена ми отиде на кафе с няколко „свежарки”.И аз тръгнах да се разхождам.И влизам (защо избрах първо) при ковача Петър Девков, по Майсторско Удостоверение и по снимки с местни и национални ИзветстностиJ.

Заприказваме се и той ме пита имаш ли работни дрехи.Нямам тръгнах на кафе.Защото Оджака(огнището) чака.Ако искаш идвай днес ще правим охладител на ракиен казан.

Ако искаш ела друг път, остани, ковашкия е перспективен занаят.Останах до вечерта докато завършихме охладителя.Половин надница изкарах.И вечерта се похвалих на компанията разбира се.С парите си купих стек минерална вода „Брацигово” че я обичам а в Нашия край не се намираJ.

Подарявам символично на децата по бутилка и те много се смяха на „подаръка”.Но те са възпитани, и знаят че „боготворя” водата!?

 

Събираш, когато си с отворени очи по пътя...

предвид.
През 2007 г. се запознах с Баба Пенка от с.Странджа.Бях свършил с разходката и тъкмо ще се качвам в колата и тя ме заприказва.Покани ме в двора.Беше направила един куп палачинки.Да ги раздам ей така.То в селото 20 баби и 4 дядовци.Искаш ли да ти разкажа историята на селото ме пита.Е ако те интересува.Щото някои, то нищо не ги интересува!?

само първата история.Такъв човек като дядо Любен-Фърчилката много рядко се среща и ти си голям щастливец,че си се запознал с него,а пътят,който той е извървял (и сигурно още върви),е изцяло гладък,без неравности,с цъфнали дръвчета отстрани (защото той така го вижда и така иска да бъде). Без да обръща внимание на трудностите,върви напред в търсене на нови красиви и вълнуващи предизвикателства и ние трябва да си поставим за цел,когато вървим по нашия път всеки труден момент да умеем да превърнем в блестяща звезда ,която ще ни покаже правилната посока.....
Пожелавам дълги години живот на дядо Любен ,както и на автора на постинга.

Хубави хора си сращнал по пътя, bachym! :))))))) Беше ми интересно да прочета разказа ти!

за Вас го написах и за всички които го прочетат.Да си извървим достойно пътя и да се спираме и да узнаваме какво можем и да питаме не за да ни разберат колко сме умни а за да чуем какво ни говорят.

да видим тази книга в интернет ?
Не за друго, ами съм далече...
Мале, как ти завиждам, за тази среща ( с Фърчилката ).
А на Демир Баба Теке ходих, магическо място, не мога да отрека...
Но мен лично, гробницата в Свещари ме разтърси много повече...
Взеха да ми се мотаят едни въпроси в главата...
От тия дето и едно шише вино да изпиеш, пак не мож им намери отговор... :-)

Ще потърся.Иначе да я сканирам няма да е етично.

съм аз.
Така като го описваш този човек, нещо ме кара да си мисля, че той няма да има нищо против.
Знаеш ли му трите имена или заглавията на първите му две книги ?

Човекът се казва Любен Недков и е написал книгите "Ало, такси", "Човек на пътя" и тази за която ти говориш "Пътят не свършва и не свършва".
Благодаря ти, благодерение на теб научих за този човек.

благодаря :)