Сега сам ще пия кафе.Ще разглеждам ще си мисля.
Влизам в първото кафе и сядам на дивана.Сам на големия диван, ами така са го „ситуирали”.Наоколо големи компании шумни и припряни.А аз сам.Влиза още една компания, оглежда се че няма места хвърля ми поглед и излиза.Жалко.
Отпивам от кафето вдигам погледа и я гледам стои пред мен Онази Жена.От колко време я срещам или настигам по улиците мяркам я от колата.Аристократка на духа и ааа тялото.Като от любимия ми клип „Закуска в Тифани”Тя така си и върви все едно,че отива да закуси там.Само дето не съм я виждал с вечерна рокля и дъъългите ръкавици до над лакътя.
Кимнахме си и седна при мен.
Всичко съм забравил.Какво беше ааа времето.Нали с времето започвали интересните разговори а скучните свършвали с него.
Навън не е за мъже – казвам-(добре,че махнаха казармата отде ми дойде този казармен лаф).
Да вие мъжете само на думи сте силните-отвръща тя (Може пък да има файда от казармата?!).
И се разговорихме.
Време му е да е студено-казва-Зимата ни е Дар Божи, но дали я заслужаваме?!
Да припявам и аз, реколтата от кайсии е застрашена!?
А вие имате ли кайсии ме мита тя, или по принцип?
Ааа по принцип.Такъв съм си интересуват ме проблемите, гледам да съм информиран.
Аха така така.
Да ви питам тогава.Снощи моята дъщеричка (да ви е жива и здрава) която е на шест години ме пита коя е най-скъпата кола на света?
Ще стане от нея човек (ми хрумва светкавично)!?
Ами сигурно е диамантената Лада на Роман – оригиналнича аз!
И откъде е информацията –се надсмива тя?Спечелих интимитета и(както казваше О’Хенри).От тук вече е лесно.
Телефон за информация смигвам на тавана аз, запишете 0*********.Прозвънете да ви аддна и аз.Гледам да не ми треперят пръстите, не вадя стилуса да не сметне че се фукам.
Излизаме, е тя е в друга посока, а и аз не съм чак толкова суетен.
Края на града никога не е бил толкова наблизо!Ето го бай Пешо пазача, мете човека.
И докато приближа той оставил метлата и разглежда списание.Спирам аз за няколко учтивости( и баща ми беше такъв и последния просяк поздравяваше).И гледам бай Пешо чете авто списание.И се сещам за колата.Коя е най-скъпата кола на света питам аз.
„Бугати Вийрън” е технологично най-скъпата кола-казва като че за това е мислил бай Пешо.И ми изнесе лекция-онемях.А той се смее - в къщи имам един шкаф с книги за коли и състезания.Като енциклопедия съм.Ако мога да си купя компютър че да се опитам да събера нещо.Аз ще ти подаря му казвам.А те не са ли скъпи?Имаш го, тържествено казвам аз (компютрите са ми хоби и имам два-три J)
Марче ще пия и аз един чай-изненадвам безкрайно колежката.Тя отдавна не ме пита.
Отдавна отдавна,аз работя тук от два месеца.Голям завод два месеца им трябваше да разберат някои че работя в отдела на двете Марчета.Те бяха тук като институция.А аз един „едва ли ще остане тоя”.
Отивам да пуша Марче?!
Дръпвам си с наслада.Гледам насреща шефа.Най-големия Шеф.Върви нашироко и се смеят нещо със заместника.
Не очаквах че ти точно няма да знаеш коя е най-скъпата кола на света поднася в движение заместника си.Само за Жени мислиш ей!
Я да питаме „колегата” и се спират до мен.
Коя е най-скъпата кола на света-ме пита Шефа?
И аз изстрелвам отговора с бай Пешовите подробности.
Онемяват те двамата.И шефа ме пита В кой отдел си?
Ами производствения.
Ааа при Марчетата-и се хили.
Ще измислим нещо друго за това „момче”
Ела в 16 в кабинета ми!?
Поздрави!:)
боже, колко са манипулируеми мъжете!
