Някои твърдят, че олимпийският принцип е „Важно е участието“. Всъщност олимпийския принцип гласи „The most important thing in life is not the triumph, but the fight; the essential thing is not to have won, but to have fought well“ –

„Най-важното нещо в живота е не триумфа, а битката; важното е не да си победил, а да си се борил добре“.

 Светът не е същият, след като Бийтълс се разпаднаха , след като убиха Джон Ленън, след  като англоезичната музика измести всичката останала. И принципите не са същите, даже и олимпийските.

Светът е Олимпиада , но и Олимпиадата е на Света.

На Света с големите пари. На Света с големите идеи и с големите проекти. Ние май нямаме нито едно от трите, а със сигурност има и още което нямаме.

Олимпиадата  е апотеоз на Света – върховното шоу с върхово подготвени шоумени- спортисти .

Все още се водя от стария олимпийски принцип. Като видя нашето момиче или момче да се бори – аз съм доволен. И това прави моя малък свят който обитавам да става съизмерим с Големия Глобалния Свят.

Познати са ми почти всички големи имена и звездите на отборите. Тях съм ги виждал и като губят и като печелят . Върховна наслада . Те ми дават останалото, което нашите по ред  причини не могат да ми дадат – насладата от Голямата победа. Но нашите пак си ги харесвам. Дори когато видимо не се борят.

Може би защото съзнавам че битката често е неравностойна. Такива са новите принципи. Така мисля.

Времето на Ингемар Стенмарк отмина още докато той се състезаваше. Сега е времето на машините за медали, телевизионното време в което се натъпкват стартовете,  времето на безумни съдийски отсъждания и още и още.  Такъв е Светът  в който живеем – егоистичен самодоволен и безпардонен.

За това гледам Олимпиадата – харесва ми, защото и аз съм част от света, какво от това, че участвам в неравностойна битка.

И така,  радвам се на живота и зареден с Олимпийски надежди съм .... Влюбен !

Красиво е !?

http://grigorweblog.wordpress.com/2010/02/18/олимпийският-принцип/