– Няма ли да минем по магистралата ?
– Бързаме ли скъпоценната ми?
– Искам те ?
– И аз ! Толкова те чаках! На магистралата е скучно? Ще ни омръзне!?
Ти карай ?! Да си те гледам – мила !
– Ще ме урочасаш !?
– Не съм ли вече ?
– Знам само, че те обичам и много малко още?
– Сега ще ти разкажа скъпа ! Спри на разклона за Чешнигирово.
– Хайде разкажи ми ?!
– Това е МиГ – 23 от авиобазата еей там !
– Е , и ?
– Нямаш ли милост - мила ?
– Купчина желязо !?
– Красив е ? И захвърлен ! Завинаги прибрал крила !
Само окото на лазерния мерник лъщи на светлината.
Пред очите ми е по здрач, на старта. Когато огнения конус на двигателя засвети с всички кръгове и спирачките едва го удържат. За малко се изправя и после се стрелва нервно по пистата, отлепя се от земята и силно набира височина.
И вече принадлежи на небето.
– Добре , а сега кажи за теб за самолета раз...? Чакай ти си ....така ли?
– Е поне съм искал скъпа ?
– Да ти поиграем играта тогава ?! Почти съм влюбена в него.
Това стъкълце тука ?
– Лазерния прицел .
– С него можеш да ме докоснеш в мир или да ме убиеш във война ?
– Без второто мила!
– А тези ....?
– Конзоли скъпа, за окачване на бомби и ракети ?
– Празни са ?!
– За това пък съм пълен с гориво ! Ще снимам с камерата като „улучвам”
– Много са ти прибрани крилата ! Ще можеш ли да излетиш така ?
– Мислено съм в полет скъпа, щом си до мен ?
– А като ти свърши горивото ?
– Поне теб ще спася мила ! Парашутната седалка е безотказна ?
– Ами ти ?
– Тук , не ми обръщат внимание или си правят снимки за спомен които никога няма да разгледат.
– Ще бъда в тревата, само за теб !