Всъщност, късно се качих .
Времето ми беше такова .
Безвремие .
Нещо си отиваше , бавно бавно.
А аз не знаех накъде отивам.
То и сега не знам .
„ На двайсет километра от Бургас”
„Поморие се казваше градчето”
Песента е безвъзвратно отминала.
Като мен
Сега е пълно с Ресорти и Паласи.
Доволни и предоволни от Живота.
Като мен.
Рано е за туристи .
Но оживено ремонтират .
Като в мен.
„Музей на Солта”
Не съм виждал тази табела.
Всъщност аз не съм виждал.
Досега.
Нали не знаех на къде отивам.
Не ми се е налагало да гледам
Табелите най-малко.
Като онези
На Малката Звезда
„Стреля се без предупреждение!”
Можеха да ме застрелят тогава.
Добре че човека беше с автомат
И куче, и не се уплаши от мен.
– Уплашихте ме ? – не я очаквах
Да ходи по водата ?
– Така им действам на жените?
Минават на другия тротоар.
Като ме видят .
– И защо така ?
Като ви гледам не сте страшен ?
– Страшна си !
– На пипане ?
– Може ли да ви пипна ?
– Имаш късмет, че няма тротоар ?
– Това всъщност е Пясъчна коса,
Която отделя Лагуната ...
– Не ми пипай лагуната
А МЕН !
Всъщност, късно се качи...
Помни,че винаги има изход!
По-скоро ми хареса какво е казал онзи симпатичен гей О .Уайлд-"Грехът е единственото свежо и живо нещо и в модерния свят."
Така ,че да на ми пука/и на теб/ дали на някой не му харесва какви ги върша/вършиш/.Гледай си готиния грях,никога не е съвсем късно.
Аз ги забраних анонимните