Македонските митничари на Деве Баир – Гюешево. А българските , а ?
Какво искат ? Защо така ?
Институция ?
Каква институция съм аз ? Българска институция !?
Срам ме е от институцията !
Значи и от мен самия !?
Така ме беше срам , като слушах хората от трибуните , последните 30 години !?
Сега съм СТОИК и за нищо не ми пука , за нищо , само за децата .
Ето я магистралата Белград (Београд) – Атина .
Трябваше да има магистрала България – Охрид . Ама няма .
„ Що ми е мило и драго – во Струга града дюкян да имам „
Това е било едно време – пораснах с тази песен .
За Скопие нищо не знаех – имаше го на скалата на радиограмофона който ме свързваше с Големия Свят като бях малък в Котел .
Има за всеки по нещо тук . Един вижда джамиите , друг модерните пространства , трети конника който ако не е Александър дъ Грийт , може да е на Скендербег . Видях албанските знамена в крайния квартал – заприлича ми на квартал „Бенковски” в Ямбол.
Дрехите и десените им са различни – физиономиите на хората също . Е сякаш видях , съседа но не , не може да е той !
Видях и българската група . Няма как да не ги забележиш ? Ако не ги забележиш ще ги чуеш ?
Тази червенокосата , мале с такава жена в Тетово отивам ?
– Ще отидем ли в Тетово ? – питам червенокоската .
– Моля ?
– Шар Планина , там ...
– Тъпанар !
Спаска Митрова се сещам и Македонски Съд . И Български Съд
Далеч от тези работи далеч .
В Охрид съм и се сещам за Айтос . „Охридското Езеро”
Голям праз , на Сърница е не по-малко красиво .
– Хайде да отидем до Албания ?! – ха „моята” червенокоска от Скопие .
– Може ли и аз да дойда ! - предлагам и се аз
– Тебе , кой вятър те довя ? - ме шибна с косата си сладураната
– Пролетния ! - натрапвам се аз .
– Ще ми дишаш праха към Поградец !?
– Ще те въздишам !?
– Мечтай си !?
– Човек е толкова голям .... !
– Нали те разкарах ?
– Хайде да се разкараме ?!
– Абе ти от дума не разбираш ли ?
– Разбери ме ?
– Ясен си ми ?
– Притъмнява ми от теб !
– И ?
– Проясни ме !
На колко години е Македония?
Сърбофилството - едно ненаказано национа...
