Събудих се с въздишка .

Сън е било !

Слава богу !

Сънувах че застъпвам наряд без униформа ?

Бях забравил за казармата !

Все едно че не е било .

А бяха 20 години ?!

Защо стана с мен така ?

И какво щеше да излезе от мен , ако ?

Бях , новичък , скърцащ лейтенант .

Имах една униформа , един колан и една риза .

И в автобуса Котел–Ямбол се сетих , че я забравих в къщи .

Направо ме втресе .

Сега как ще застъпя наряд ?

Ужас .

Прехвърлях в главата си глупави варианти ?

Слизам в Ямбол и се прекачвам веднага на автобуса за Безмер .

Направо не ми се живее от срам .

Какво ще правя ?

–        Извинявай , колега , да имаш риза , ще ти я върна ? –  слизаме на авиогарадока , където живея докато си намеря квартира . Надеждата ми е в това момче да ми услужи .

–        Имам , да , няма проблем ! – ха колко лесно ме спаси новопроизведения сержант

Живота пак е хубав .

Прибирам се в стаята , която ми дадоха.

Отварям гардероба .

И бързо виждам нещо , което бавно достига съзнанието ми !

НЕЩО ми е изяло пагоните !?

–        Другарю капитан , обяснявам така и така по телефона !

–        Лейтенантска работа ! – направо го намразих за неразбирането , шефа ?

–        Капитанска работа ! – върнах му го още на другия ден , с повод .

Мина като сън .

Времето !

Е разсъних се .

Къде ще ме вее днес вятъра ?

На Струпец .

Красиво е ! И водата е хубава там !




 

...на капитана пак насън ли беше? `Щото ако е било наистина... ;-)

Поздрави!

Хвърчи.Не прощава. И насън и наяве.
Може би сънят е бил повод да се върнеш назад в спомените си. За някои неща да си припомниш с усмивка, за други с печал.

лекува,
и е в нас, чрез спомените ни...
А понякога в някой щурав сън:)
Поздрави !

за коментарите
Мисля , че "скрих" още нещо :)