не унивай приятел !


Разкошен ден .

А сутринта не тръгваше на добре .

След враждебния вчерашен ден в офиса (и след като Сърбия отпадна от световното  вечерта) , след тези 50 литра дъжд  които се изсипаха в работната зона , работата не изглеждаше посилна .

Е свърши я .

То нямаше много смисъл работата . А е хубаво работата да има смисъл .

Всъщност смисъл разбира се имаше . Беше уверен че ще успее и успя .

Малко щяха да се справят в този шантав срок .

Доволен от себе си . Това е в момента . Доволен .

Спря на чешмата , която последно видя . Как не я е видял досега ?

Беше тук преди години . С друга работа , по друга работа .

Кипеше живот на това място .

Той кипеше , но повечето не бяха доволни от живота .

Село Бояново !

Колко ли хора ако ги питаш , ще кажат че в тази дупка са пропилели най-хубавите години от живота си ?

И вършеха както се оказа после – безсмислена работа .

Онези два месеца в бояновската гора , пълна с модерна военна техника .

Никога няма да ги забрави !?

Тогава и той търсеше смисъла !

И Бояново му изглеждаше последната дупка ( на кавала) .

Върши си работата или я сменяй ! - си каза на глас

–        А ? – сепна го младата циганка .

–        Здравей , тук ли е хубавата вода ? -  шарена и хубава като я погледна .

–        Ам ний от тук си пълним  !

–        Още ли  няма вода в Бояново , като едно време ?

–        А , повреда , праят я . Ти оттук ли си – ме пита циганката .

–        И оттук съм , да !

Аха, от там си.Може да се каже така, защото си оставил част от себе си на това място.
Спомените са коварно нещо.Току изникнат от някъде и те хванат за гърлото.
Аз вече нямам сили да се боря с един от тях. На ръба съм. Ще се предам.
Поздрави. Добре дошъл отново.

За 2 часа 16 прочитания.Много ли са,малко ли са и апатия.

Бачи, усещам, че не мразиш "дупката", за която пишеш, просто ти е накипяло...я, като изпръхне мокрото и като напече слънцето, каго зажужат отново пчелите и небето стане копринено...дали ще ти е пак така тегаво...:)))

Поздрави!