–        Ех , какъв плаж само !? – си спомни репликата изречена нависоко , от високия бряг на село Резово от поредния български отворко и се засмя .

      А какъв път само , ужас .

      Запътил се беше към този плаж точно , турския дълъг и празен плаж отстоящ само на 23 километра от Ахтопол ?!

Само ако имаше мост над Река Резовска ( на турски Мутлудере) .

Но няма път .

И  googlemaps показа 145 км .

През Царево – Малко Търново - Лозенград( Къркларели) - Малък Самоков ( Демиркьой )  - Инеада .

И после още десетина километра до село Бегендик ( Стефаново се е казвало )

Там е плажа .

Толкова близо и толкова далече !?

Добре че децата проспаха кошмарния път Царево – Малко Търново .

Жена му допълнително го притесни , не и понесоха завоите по каруцарския български път.

После българските  глупости на ГКПП – Малко Търново .

Да му искат бар кода на винетката , когато излиза от България – направо е  не , няма да се гневи !?

Повтаря си наум:

„ Не бързай” – „Има за всички”

„Не се гневи”

„Не страдай” (дълго)

Турския митничар се удивлява – Инеада ?

-         Не минавай напряко ! – това го разбра описателно

-         Пътя е изровен от дъждовете ! – това му го каза услужливо друг турчин ( живял в България )

И пътя нарасна на 220 километра .

Трябваше да сипе още бензин ( пропуск , ще се зарежда от скъпия турски )

Минава ГКПП и е на турската магистрала .

И така до Лозенград  , после по хубав път до Демиркьой ( Странджа била висока и стръмна , брей)

Колата издържа на стръмнините , направо не е за вярване .

И с нея е на тръни !?

После дългото спускане до морето на Инеада .

Петнадесет километра плаж – красота .

Празен , разбира се ?

Малко оживен в центъра до шикозния , нов хотел .

Тихо и спокойно , по турски (ориенталски) оживено .

Гюлтен беше изненадана – да види българи тук  .

Хаус менаджер в шикозния хотел и собственик на пансион , беше много впечатлена , да види семейство от България като тях , точно тук .

Остави си за половин час работата да ги упъти  , да им покаже , обмени им пари – тук еврото върви но на загуба за госта .

Лев – Лира едно към едно !!!

Гюлтен го успокои .

Започна да вижда по-добре J :

„ Не бързай”(от страх) – „Има за всички”

„Не се гневи”

„Не страдай” (дълго)

Гюлтен ги изпрати като чакани гости .

 

–        Камене да се прибираме !? – жена му е нервна . На нея не и е минало J

 

–        Чакай нали  ще видим Резово от турския плаж , само 12 километра до Бегендик ! възразява уверено .

–        Не не , много път ни чака , а и там може да ни арестуват !?

–        Стига , де ? – егати подкрепата си помисли .

И ето ги на  мечтания турски плаж , само на километър от Резово .

Посрещнаха ги слисани , като скъпи гости .

Черпиха ги пиле , бира , кола , диня . Питаха се за каквото се сетят .

–        Искам пак да дойдеш ? – ги изпровожда домакина .

Като ги огледа близо час , какво ли видя в тях Реджеб ?

–        Реджеб , ще отида да огледам плажа !

–        Добре Камен , внимавай !

Тук е като язовир , правиш крачка и е два метра дълбоко !!!

 

Хубав разказ. Всичко е пред очите ми - само дето съм от другата страна на морето. Като блондинката...:

На почивка и изобщо - на ваканция се ходи в Турция. Това е. В България е красиво да главозамайване, но обслужването , отношението на хората , пътищатата, бетонните курорти и претъпканите мръсни плажове.......все неща дето ще ти отровят спокойствието и ще ти скъсат нервите.
Хубаво разказче.Поздрави.