„Унамбигоъзли” – произнесе наум . „Унамбигоъзли” – се усмихна лицето му . В бунгалата още спят ? 7 и половина сутринта , а как силно припича . Чадъра беше почупен още миналата година , сега изобщо няма чадър . Докато се оглеждаше за сянка , слънцето се скри . Духна хладен вятър и стана приятно . Петък , кога стана ? Пет дни а сякаш бяха петнадесет . Балчик остана далече далече . А беше миналата седмица . После ще подрежда спомените . Сега да се наслади на настоящето . Към красивия и ароматен липов чай има и мед с восъчина (както казваше дядо му) . Турски мед – дето си го купи от Мачит , до село Ениче в Турска Странджа . „С липов чай можеш да посрещнеш и благородници” –  запомни от Стоян . Сигурно е така . Стоян беше запомнил много неща , от това което беше видял и което беше прочел . Беше видял и прочел много . Леко го присви сърцето като се сети за Стоян . Беше скъсал завинаги с него . Интелигентно момче , но направи нещо непростимо . Изложи го пред клиент . Даже и не беше прав . „Карай” , (както казва голямата дъщеря) Е не точно нейното „карай” Дали ще се чуят  с новите познати от вчерашния дълъг ден ? Гьокхан – дето се запознаха на плажа на Бегендик и размениха телефони . Или Гюлтен от Лиманкьой , Мачит от Ениче , Реджеб от Бунар Хисар . Винаги могат да се чуят – това е . Само да искат . Днес трябва да почисти Голямата маса . И да се снима за спомен пред  завяхналия надпис : „Трите Язви” Останал от по-романтичните времена на Варвара . Когато „Трите Язви” е било „култово” заведение и едно от трите . От „Трите язви” е останала  масата и спомените на Ники . Ники – духовният му брат от Пазарджик , нали тук на Варвара се запознаха . На Голямата маса , на сладки приказки до сутринта . Днес ще го чуе , непременно . –„Стига си притеснявал човека „ !? – мрънка жена му . Е Ники го е потърсил един път за четири години , той пък го чува четири пъти и за Никулден , приятелството да не е математика ? Брат си да не го чува по-често ? Трябва да звънне и на Тихомир от Балчик . С Вярка са големи сладури . Да му разкаже за Бегендик (Стефаново) . И Тихомир е ентусиаст историк като него , даже професионалист . „Намериха” се и с него , миналата седмица на Балчик . Както казваше баба Пенка от село Странджа – „да ти разкажа , ако те интересува , че то някои – нищо не ги интересува” ! –      Добро утро ! – излиза сънен съседа по бунгало . –      Добро утро , да ти  ... ! -  в гръб съседа беше отворил вече книга . Щеше да му предложи от липовия чай и меда . То нали и без това липов чай не може да се приготви само една  чаша ? –      Гуд дей съншайн ! – поздравява съпруга (приятеля си ) съседката . –      Гуд морнинг ! и отговаря малко вяло той . Ама онази дума , ако можеш да я произнесеш ? –      Унам... , унамбиги ... ?! – мотолеви жената . –      Унамбигоъзли ! - тържествува съседа –      Унамбигоъзли !!!


     

 

 

 

“ънъмбигюъзли” или “ анамбигюъзли”
не се е опирало
намигване е


"за времето
за счупения чадър
за липовия чай
за родовата памет
за благородниците
за приятелите
за интелигентите
за интересите
за прошката
за новите приятели
за старите грешки
за приятелството и математиката
за географията
за историята
за чуждите езици

...и за онзи чужд език... онзи на сърцето "

да :)