Миналата година го видя .

На центъра на Царево .

След петнайсетина години .

В първия момент  не го позна .

Беше се променил много от последната среща .

Тя беше първа и последна .

На първа буна на Варненския плаж .

Изкараха една приятна вечер .

Тогава беше красив кораб с гордо име „Патриот”

Закотвен на кея като атрактивен ресторант .

Лятото на деветдесет и четвърта ли беше ?

И после в една зимна вечер чу ,че кораба е потънал .

Закотвен на първа буна .

Стана му тъжно .

И миналата година го видя .

От красивия „Патриот” беше останал само няколко метра кил ,

Витлото и кормилото .

Гордостта на корабостроителницата в Царево ,

Създаден като тримачтова шхуна „Горянин” , и преживял толкова много кораб

Престоял на дъното край Варна 12 години .

Е все пак намери признание , приятелю !

Днес мина да го види .

Имаше и повод .

В село Велика заговори един симпатичен дядо .

Дядо Димчо , на 90 години .

Спомена му за кораба .

И дядо Димчо му разказа .

Как с биволски впрягове ,

Влачили Странджански дъб за корабостроителницата в Царево .

Реката минавали на плажа , че нямало мост .

Там където днес се къпа .
И гледа отраженията .

 

 

 

Историята на кораб е като историята на един човешки живот.
Бил е нов и лъскав, млад и силен, харесван, предпочитан.Винаги обграден от хора.Постепенно , с времето самотата го превзема.Изнемощява, поврежда се, разпада се ,старее ,става неизползваем. Накрая го оставят да умре или спасяват малка част от него.