Настигна групата тежки камиони точно на най-тесния пътен участък .
В такива моменти не е трудно да изтървеш края на лошите емоции .
Сякаш в България нищо не се променя през годините ?!
Преди колко време беше ?
Преди 20 години !
Колко са 20 години за Историята ?
Нищо време !
За човешкия живот обаче ?!
Тогава те пъплеха с три тежки камиона , и сигурно ядосваха останалите на пътя .
Нямаше собствен автомобил , а и му се струваше ,че никога няма да има .
Мислеше като пешеходец .
Мислеше като млад наперен началник на двата радара за далечно откриване които трябваше да бъдат разположени край Жегларци , за участие в отдавна планирани учебни полети на щурмовата авиация .
Добре звучи ,казано така .
Три месеца на Жегларци , а това как звучи ?
Кошмарно !
Даже по неговите скромни представи !
Една година почти се оправя сам с живота !
Край него – все оправени , пращат него разбира се !
Щото не е семеен , щото няма ...!
И квартира няма , вчера нахвърли багажа в един килер !
Началник на радар за далечно откриване !
Голяма фирма – бедно положение !
– Шефе , стигнахме , да си вземем хапване и пиене за довечера ?
Да , Гошето утре се прибира в Ямбол !
И му е до ядене и пиене !
Какво ще се прави тук три месеца ?
И тук хора живеят , нали и той е от село .
– Кой е началникът ? – пита насреща му едър униформен жандармерист.
Брей много оживено в Жегларци !
– Не знаете ли какво става тук ! – чуди се жандармериста .
Абе това авиацията сте голяма работа .
Вчера Ги млатихме турците в Карапелит !
Защо ли не е изненадан !
Хубава работа ,ама българска работа !
– Ага какво карате , сочи към брезентовите калъфи един от дядките на площадчето ?
– Ракети ! – весело му отговаря Гошето , като прескача субординацията.
– И ракети ли докараха ? – смаян е дядото .
Дааа , така беше …тогава! Беше като еничар !
–Митак , „Галеб” – се превежда Чайка , а не Гълъб ! – да му каже докато не е забравил .
–И затова ли ми се обаждаш ? – пак е нервен Митака .
–Да не слушаш само себе си , нали ще ставаме партньори !
Връща се и продължава !
Това е !
Беше пропуснал да види гробовете на еничарите !
В Жегларци !
:)
:)
Баш си е лабиринт! И името му е ''Мълчание''! :))
"Пътеписни спомени" -- това е лабиринтът, в който никога не се губиш ти!
:)
:)
Успех!
