–       Не , Пловдив не е туристически град ! –Камен отпива от кафето и пали цигара .

–       Стига с този Пловдив , омръзна ми да слушам ! – горещи се жена му .

     Хареса ти там . няма ли да се прибираш вече ?

–       Казва ли ти някой , смееш ли да питаш ? – хили се Камен .

     Нали плащат , какво , работа да има на тези времена !?

И съм далеч от шефа , балдъза му и третата му  братовчедка , от                          племенника на шефката ! От тая цялата некадърна пасмина ...!

–  Тук работа нямате ли ? – смекчава тона жената .

–       Чат пат , ама не насмогват , че един „носи” трима ! Впрочем то и в Пловдив е така , навсякъде е така !?

Ама не ми пука , няма да се оправят , и аз не мога да ги оправя ? –    усмихва се Камен .

Едно е сигурно , няма да се пенсионирам с тази работа !? Докато ми е интересно и полезно !

–       Говориш само , къде ще отидеш ?!

–       Служих двадесет години в Българската Армия  , момиче ! И си мисля , че бях войник а не военен ! Като в оня филм с Патрик Суейзи , лека му пръст ! И сега аз ще си избирам войната !?

–       Много красив мъж , жалко за него , и танцуваше , не е дърво като теб Камене !

–       И мен ме харесват ! – смее се Камен .

Ето в хотела , знаеш че обичам да стоя във фоайето ... ?!

–       Бай село , и той по хотели тръгнал ... , и какво досаждаш на момичетата от рецепцията ?

–       Защо бе маце , те са едни сладурани – двадесет годишни , ... „господин Бондарев запалете си цигара , кой канал да ви пуснем „ ...!

–       Ами любезни са затова ... Камене  !

–       Ааа , има една моя наборка , много ме мори !

„ Господин Бондарев , може ли да не пушите тук , то и без това след месец влиза забраната за пушене...” .

 Да превключа новините , че ми е интересно докъде ще стигнат Вито и Ели , казвам ѝ , а тя – „ следя тук един филм за крокодилите в Зимбабве , нека да си догледам епизода ...???

-         Ами зряла жена е , и си ѝ ясен , Камене !

-         Прилича ми на стара мома , а това си е диагноза , мацо ?!

Синдромът на момата – дето стои на кулата на своя замък !

И чака , рицаря , бизнеса да дойде , кмета , министър Дянков , председателя или президента !

– Много си отворен ?

А ти си задръстена ! Като този подлез !?

Един подлез в Ямбол и то ... ?

–       Ами вие на Нейково не бяхте и чували , хубаво че слязохте от дърветата и право в Ямбол , да се очовечите ...? – тържествува жената .

–       Стига се набира , дай да чуем какво ще ни разправи Митака ! – а , сетиха се най-сетне за мен .

–       Ами какво , пак минахме през Постойна ! Групата настоя и ги заведох ! Тази пещера храни цял един район ... ! – набирам се аз .

–       А Пловдив има толкова много , а не е туристически ... ? – прекъсва ме Камен .

–       Абе стига с този Пловдив , остави Митака да говори , бе ! – гневи му се уж жена му .

–       Добре , ще те заведа на Постойна ! – миролюби Камен .

–       Много имаш пари !

–       На „Леденика” – тогава !

–       Кога , бе ?

–       Довечера , на „бирхалето” !

–       Бирхалето , отдавна го няма !

–       Знам !

–       Ами ?

–       България още я има ?

–       Хотел „България” ?

–       Да , във фоайето на България прекарах първата си нощ в Ямбол ! Всичко беше пълно тогава !

България ми е мила !