- Морето през зимата !?
- A ?! Днес си е зима , да ! – подхваща мисълта ми „турското” циганче .
- Една баничка ! Срежи ми я на две ! – хиля му се като на познат .
- Да , да знам ! - завива ми половинките на баничката момчето .
Стана ми като традиция ?!
Понеделник сутрин , в шест без петнадесет часа .
Баничка от единствения отворен по това време павилион в Ямбол .
Кафе от кафе машината срещу павилиона .
И на път !
Днес посоката е противоположна !
Сезона на Пловдив свърши .
Започва нов сезон .
Времето днес направо си прескочи сезона !
А аз ?
От сезон в сезон , без да прескачам ?
И във всички сезони ми е хубаво !
А неудобството да си навлечен в студеното ?
Е , има къде да си държиш цигарите пък !
Може би защото имам работа ?!
Може би !
Макар , че ?
Като ги слушам ?
На , ще ми отиде работата !
Ами нали си наемен работник !?
Наели са те !
До !
Така ,че !
Виж , ако е „собствена” работа !
Това е друга работа !
Не , бе !
И аз съм наемен работник !
Но , дето се вика здраве да е , работя една работа , докато работя за себе си !
Е , на Безмер можеше да изкараш още ! – би казал тъста ми .
Можех , да !
Но те се отказаха от мен !
Да търся начини да оставам , това значи да вървя срещу себе си !
Който иска един сезон – в Коста Рика ?
Аз си ги харесвам всичките !
- Кажи тате ?! –отговаря дъщеря ми в джиесема .
- На скалите на Варвара съм ! И исках да ти кажа !
- Дето бяхме лятото ! – възторгва се дъщеря ми .
- Да ! До онези скали дето те водих – „Малките Дарданели” !
- Ааа , и как е морето !
- Бурно с огромни вълни !
- Като на плажа на „Велека” ?
- Много по-големи , чак страх ме хваща !
- Ихаа !
- Знам на кой да се обадя !
Кафе от кафе машината срещу павилиона .
И на път !..."
Страхотно, като за начало на приключения и пътуване.
Само да не беше толкова рано сутринта, бе човек!
Bon voyage!
