Подготовката за пътуването е най-сладка.
Тя е като безгрижно юношество .
С малката подробност , че виждаш нещата не каквито са , а каквито ти си ги представяш .
Като Наталия от гимназията .... , чакай това е друга тема .
А колко бързахме да пораснем !
Така стана и сега с нашата подготовка .
Табелата - „Белчин бани“ идва като потвърждение на мислите ми , смесени с радост от дългото пътуване което едва е започнало и малко задължителна тревожност .
Белчин бани – останали са ми спомени от това място .
Забавни спомени , но можеше и по добре да се забавлявам .
Какво се е променило при мен от тогава ?
Страхът !?
През Делчево , Валандово за Дойран ?
Или Петрич , Дойрани – Дойран ?
Печели втория вариант !
След толкова чудене изтървахме правилния разклон за Петрич .
Ето още един загубен половин час !
Точно когато не трябва да се губи .
Т. е. – аз го изтървах !
Защото мислех ,че ...?
Слаба подготовка !
Макар че , можеш ли да се подготвиш са всичко ?
В Перлата на Македония - Дойран влизаме на сумрак , с почти час закъснение от плана ми .
И не беше причината в това , че минахме три граници , а ниската скорост през гръцките села и неочакваните за мен сртъмнини по нелошия локален път .
„ Много късно ?“ – усмихва се македонския граничен полицай .
Идваме от Черно море – преувеличам леко , по скоро да ориентирам бързо македонската страна .
„Оооо“ – бързо схваща тя .
„Гониш от сутринта – колко километра“ – настоява македонеца
Шестотин – тържесвено затварям вратата и реното изсъсква с разхлабен ремък .
„ Приятно ! „ – изпраща ме македонеца .
Ако зависеше от мен , тук щях да изкарам поне още един ден !
Тук на Дойранското езеро .
Където са били нашите разгромни победи някога и където сега има един приятен курорт ( за който до онзи ден изобщо не съм подозирал), който веднага оприличих на нашето Кранево , но преди мегало-демокрацията в български вариант .
Живот и здраве някой ден пак ще дойда тук , за повече време – много ми хареса !
Македонските гранични полицаи бяха много сърдечни !
Гръцките – безразлични !
Кукуш (Килкис) мяркаме отдалече .
По интуиция си задавам пристигане в Метеора около 19 часа .
Толкова ми се ще да зърна Преспанскнаредото езеро , където е била Резиденцията на Цар Самуил и най-вероятно гроба му .
Във Воден заявих , че сме наред с времето !
До края на пътуването децата ми се присмиваха за това !
В Лерин (Флорина) беше най-забавното объркване !
Не ни стигна съвсем малко ( бпхме на 20 километра) от Преспанското езеро .
Смята се !
Имахме желание !
За другия път със сигурност !
А в Гравена една гъркиня ни преведе из града !
Ех тази гръцка азбука !
Каламбака ли Калампака ли ?
В Кастраки пристигнахме по тъмно час и половина след графика ми .
Десет минути докато намерим къщата за гости по името на хазяина .
Той скочи сякаш се е изпренадал .
Българи и гърци бяхме точни .
Метеорите – жена ми ги измисли !
Мястото е чудно !
И хората които щъкаха там !
Едни шуменци радостно спират до нас новата си Дачия и сърдечно ни заговарят !
Обичам Шумен !
Знаем знаем – присмиват ми се децата !
Третият ден е за отмора - само 150 – 180 километра .
Изненадата идва от тайнствената ( и безбожно скъпа)гръцка магистрала , Лариса – Солун !
С много помощ от гърци и ааа македонци от Егейска Македония , акостираме на Нео Пори !
Разкошно място , но пусто и пак с помощта на гърци и македонци избягваме коварните ТОЛ капани на магистралата която ни се натрапва без да сме я искали , при положение че има приятни локални пътчета .
И се установяваме на Олимпиаки Акти !
Тук искам да се веселя с гърците някой ден !
Много ми хареса !
През целия ден от Кастраки до Олимпиаки Акти миришеше на печено агнешко !
Боже агнешкото е във фурната !
J