Както казваше (в скечовете които си презаписвахме на касети) непосредствено след „падането” на „социализма” бившия първи – Другарки и Другари аз получавам заплата като Председател на Държавния съвет получавам заплата като Енерален Секретар на БКП с което доказах на българския народ, че с една заплата не може да се живее. –J

И аз винаги съм бил на заплата.След като завърших „висшето” и веднага започнах работа с добра заплата.Попрището което си избрах ми скъса нервите в петте години в които се учих за него, но беше добре платено.Толкова пари баща ми получаваше след 30 години стаж във фабриката където беше станал специалист с най-високия „разряд” и като ходеше допълнително да товари готовата продукция на гарата.

Аз не питам хората каква заплата получават, но един бивш съученик ме попита тогава и аз нали съм от тия дето не крият му казах.Той си беше останал в родния град и получаваше двойно по-малко  и беше впечатлен.И той като мен тогава не беше разбрал че само със заплата в България не се ‘живее”.Защото ако ме чуеше като му обяснявам че плащам квартира и нямам хладилник и почти се изравняваме.После минаха годините (в прехода) и каква е ситуацията сега в България.С една заплата в България пак не може да се „живее”?!

Като в един любим мой виц.Каква била приликата и разликата между американското и българското правителство?Американското знае че за да живее месеца на американското семейство му трябват 3000 долара.Семейството обаче има доход поне 4000 долара.Какво прави с оставащите му 1000 долара американското семейство, правителството не се интересува.А в България правителството знае че на едно българско семейство на месец му трябват  поне 1200 лева.Но семейството едва докарва 700 лева.Откъде взема липсващите му 500 лева правителството не се интересува!

Защо в България със заплата не се „живее”?

 

 

Заплащането на труда е ниско! Но всеки си трае!
Разчита се на нещо сранично. я помощица от село, я допълнителна работа, но не и да се отстоява въднаграждение, което да ти позволява да живееш сносно!
Единиците, които остават само на заплата, мизерстват. Работейки!

сега какво приятелю оплакваш ли се

просто споделям.Един от принципите ми в живота и тук в блога е ако не мога да помогна поне да не преча.–:)

само че положението никак не е розово

Не питат за да не питаме и ние къде отиват липсващите 500 млн. лева:)

zatova vichki sa istinski nedovolni, no gi e strah da si go priznaqt!
Jivotyt na Zemiata e kraty, a nie s leka ryka pozvolavame na sebe si da go izjiveem, ne taka, kakto ni se iska!
Pozdravi za hubavia posting!

Ако работиш истински, то не остава време да печелиш пари.
Теорема: Ако искаш да живееш, правиш го с работа ИЛИ с пари.
Лема: Ако се сприятелиш на работното място, то или работата става удоволствие, или шефът те пуска да изкарваш мангизи.

Капитализмът – беше казал някой, някога – е неравномерно разпределено богатство, докато социализмът е равномерно разпределена беднота.
Поздрави!