Мога и обратно към Кюстендил .

Мога и да спра . Но това последното ще е временно .

Така или иначе пътувам към себе си .

Мисля ,че всички пътуваме към себе си !

Но казано така , звучи много общо .

Питам примерно , една приятелка – „къде ще ходиш по празниците” ?

И тя ми казва – „ще пътувам към себе си” .

Е не .

„Ще ходим с кемпера на Левкада ! – ми отговаря тя .

Ще ходя на село , ще ходя във Венеция – така ми отговарят .

Или – какво ще правиш в Македония ? – ме питат .

За да следвам себе си , най ми приляга да избера посоката – Атина .

И после да завия надясно към Левкада .

Че там са хора с които ще ми е приятно !

Но нямаме кемпер .

Може би защото не сме искали да имаме ?

И не сме знаели какво искаме  ?

В миналото си , част от което , съществената част носим със себе си сега , днес .

И може би днес ще направим или ще усетим избора за бъдещето си ?

Не че ще го сбъднем дословно , но ще имаме път и посока .

Че не можеше ли и в къщи да избираме ?

Въпросът не е актуален , вече няма смисъл !

Ние сме тук и сега !

На отклонението .

Надясно към Скопие !?