Необяснима тревога, това е?! Винаги е искал да е наясно със себе си.
Винаги винаги, откакто се престраши да бъде безусловно честен - оттогава
За кратко, натрупаната болка, която беше разтворил в себе си, се смеси със силата която почувства. Това което се получи му хареса. Определено.
Оглеждаше се в приятелите и неприятелите – уважаваха го още повече
И всяка следваща година беше все по-хубава за него.
Може да поеме инициативата, може и да си признае поражението. Провали чак нямаше, но заставаше и казваше, аз се провалих ?
Живота е като куче което надушва страха и те мачка, или усеща силата ти и поне не ти пречи.
И сега тази тревога, откъде дойде?
Вчера беше най-щастливия ден в живота му!?
Когато Тя му каза – „ Аз те обичам” !?
Сигурно цялата болка извика отвътре.
Това било Върховното Щастие – освободената Болка !?
Чувстваше, че е така, но чак сега го усети?
Ако мине през мозъка – е знание , ако мине през сърцето това е познание?
Едното обогатява, а другото възпитава?
Иначе са само думи!?
Оставил е думите на поетите?!
Може да опита – заради Нея?
От най-силната любов най-слаби стихове излизали – Павел Матев го е казал.
Не можа да се наспи от обзелата го тревога?
Откъде дойде тревогата?
Остава ли си същия?
Дали му е останала Болка?
Нищо не виждаше наоколо?
Огледа се.
И сърцето му се сви от Болка!?
Слава Богу!
24.02.2010 16:03
Аз усещам поста и с края на клипа :)
Надничам в облаци да търся океани,
в блатата газя с вързани очи,
от първата роса плета дантели...
каквото уловя-горчи.
Но аз не искам лесните пътеки,
от пъзели,които друг е подредил...
през тръните се стига по-далеко-
там,дето никой още не е бил.
И не опитвай да ме следваш,
лицето ми не се извръща към следи,
ако е писано ще ме посрещнеш...
там на хоризонта...
където Аз се слива с Ти
от нета
